if they could only see you like i do, then they will see a stranger too

Няма я утрешната целувка.

Няма я безпричинната прегръдка в метрото.

Няма го онзи поглед, с който ме разсъбличаше наум.

Няма ги малките, направени вкъщи, подаръчета.

Няма ги изчервените бузи, когато ме целуваш пред други.

Няма я тръпката от това да гледаме филм заедно.

Няма ги изтръпналите устни, които да ни напомнят за вчера.

Няма го приключението.

Няма я любовта.

Да, ти още си тук. Но си различен. Не си човека, в който се влюбих. Не си онзи - по детски наивния, по мъжки отговорния човек, който обичах. Сега ме отбягваш. Гледаш ме безизразно от другия край на стаята. И в момента ме гледаш така, докато пиша. Искам да дойдеш, да се отпуснеш с лека въздишка до мен и да ме прегърнеш. Безмълвно да си кажем "съжалявам, обичам те".

it's in the scars. it's hidden in the scars.

Да, ще ти кажа всичките ми тайни..
Всички онези, които съм крила в себе си.
И ще ти дам всички причини,
поради които ти си само една следа от живота ми.

-- 

Тон заето.Питам се: Любов ли е това изобщо? Когато се нуждая от теб, ме оставяш сама? Чувам тихото пукане на разваленото радио. Напомня ми за теб. Сещам се за онзи следобед, когато се опита да го поправиш. Лека усмивка и кратък проблясък на спомени за целувки и щастие. Сещам се и за онзи следобед, когато го хвърли по мен. Самотна сълза и кратък проблясък на спомен за болка. Правя още една крачка напред. Смела съм, не се страхувам. Никога не бих се страхувала от щастието..ето го там - чака ме. Има твоята усмивка и ми маха с твоята ръка. Казвам последно сбогом на спомените. Ще ви обичам. Както обичам и теб. Ще ми липсвате. Както ми липсваш и ти. Поглеждам щастието отново и ме пронизва онова електриково, магическо, сигурно зелено на твоите очи. Последна крачка напред и очите ти се приближават. Вече не чувам пукането на радиото. То остана далече зад мен..или над мен? Чувам удара преди да го усетя. Очите на щастието са точно пред мен. Кратък спомен на болка и край.